Името на легендарния войвода Капитан Петко /1844 – 1900/ е

...
 Името на легендарния войвода Капитан Петко /1844 – 1900/ е
Коментари Харесай

116 години от смъртта на Капитан Петко Войвода

  Името на именития челник Капитан Петко /1844 – 1900/ е кръвно обвързвано с Родопите и Тракия, за чиято независимост той се бори непрекъснато през целия си умишлен живот. Капитан Петко Киряков е роден на 6 декември 1844 година в село Доганхисар /днешна Гърция/. Той става бунтовник едвам 16 – годишен откакто турци заклали пред очите му по-големия му брат Мате и братовчед му Вълчо. Многобройните насилия и произволът на османските поробители бързо трансформирали младия момък от персонален отмъстител в бранител на правата на всички бедняци – българи, гърци и турци. Скоро името на най-младия родопски челник се понесло от уста на уста, а смелите и непредвидени нападения на Петковата чета карали бейовете и пашите да треперят от смут. Главата на безстрашния челник била оценена на 10 хиляди гроша, само че той оставал неосезаем за потерите. Славата на Петко Киряков се носела из цялото Беломорие и стигнала чак в Гърция. 

 През есента на 1864 година гръцкият комитет, който готвел въстание за избавление на остров Крит, поканил именития челник в Атина. Тук той прекарал зимата като слушател в локалното военно учебно заведение, където изучавал военно дело. Твърдо решен да помогне на критските въстаници капитан Петко отпътувал за о. Капри, с цел да потърси подпомагане от великия италиански родолюбец Джузепе Гарибалди. Начело на дребна тайфа гарибалдийци и българи-доброволци Петко челник се бил за свободата на Крит, само че неуспеха на въстанието го принудил да се върне в Родопите. 

 Тук през 1873 година той основал първата българо–родопска тайфа “Защита ”, която имала собствен либерален правилник и вътрешен устав сходно на гръцките и гарибалдийските отряди. Като член 1 в устава било записано, че задачата на организацията е “да се пази морално българския народ, измъчен под турско робство, и да се оказва помощ по всякакъв начин за развиването му – религиозно и политическо ”. Голяма част от санкциите, които войводата налагал на турските големци поради беззаконията им, били дарявани за черкви, учебни заведения и в помощ на сиромасите. С настъплението на съветските войски на юг през 1878 година и завладяването на Пловдив 300 – членния отряд на капитан Петко освободил редица български и гръцки села, както и гръцкия град Марония. Той бил разгласен за република и цели три месеца ръководен като свободно населено място на инат на наредбите на Цариград, под чиято власт оставал според Санстефанския кротичък контракт. Скоро обаче дружината на родопския челник трябвало да напусне Беломорието, с цел да помогне на българите от Източна Румелия, които се бунтували против загробващите България решения на Берлинския конгрес. Както в цялата васална на Турция област, по този начин и на всички места в Хасковско никнели комитети “Единство ”. Те се готвели да дадат сериозен отпор на турските войски и най- към този момент на башибозушките банди, които тормозели популацията в така наречен “неутрална зона ” и край към момента неустановената граница. 

 Заради възходящата опасност Хасковският комитет изпратил при войводата собствен човек, с цел да моли за помощ. Капитан Петко дал отговор на пратеника Антон Попов, че при потребност отряда му няма да закъснее, само че че най- значимото е хасковлии да се приготвят по- добре за опозиция. Самият челник обикалял района, следял за въоръжаването и копаенето на окопи, нападал непокорните села – цитадела на башибозушките метежници. Скоро пристигнал с писмо нов делегат на Хасковския комитет, който молел именития комита неотложно да пристигна в града с четата си. Към средата на март 1879 година капитан Петко дошъл в Хасково, с цел да приготви популацията за предстоящото нахлуване на кърджалиите, които единствено чакали съветските войски да се изтеглят, с цел да нахлуят в покрайнината и да я опустошат. Войводата заповядал на всички селски първенци да провеждат изработката на окопи по границата и по селата и да му оповестят данни за топографията на окръга, за непокорните села и приблизителния брой мюсюлмани, които биха подкрепили турското настъпление. Колкото повече наближавал периода за евакуиране на русите, толкоз повече писма от околните села получавал капитан Петко. В тях селяните непрекъснато го молели да им изпрати на помощ по 10 – двайсет или петдесет бойци, с цел да се защитят от вилнеещите башибозуци и метежници. След няколко борби с четата на националния покровител героизма на враговете бързо се изпарил – самото наличие в Хасковско на фамозния в половин Европа челник им работило усмирително. Уплашен от надигането на българите султанът приел предлагането на Русия да не изпраща войски в Източна Румелия. Върху това решение сигурно повлияла и неуморната активност на Петко челник в Тракия. В Хасковско той останал до края на май, когато разпуснал отряда си и бил изпратен с екстаз и признателност от локалното население.

 Легендарният герой за независимост умрял на 7 февруари 1900 година във Варна с разрушено здраве, изстрадал и преследван от стамболовистите и предателите на българските национални ползи, против които той се борил неуморно до края на живота си. В сърцето на народа обаче капитан Петко останал вечно.

Инфо: www.actualno.com

Снимка: www.wikipedia.org

Източник: uchiteli.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР